Часы и водяная мельница

Книга Вани Колевой „Часы и водяная мельница (Болгарский фольклор и литература)“ (Болгария – София, издательство „Карина – Марианe Тодоровой”, 2014 г., 242 с.) содержит статьи, обособленные в двух тематических разделах: исследования болгарского фольклора и болгарской литературе второй половине XIX – XX в.
В первом разделе – „Посветительныйх испытании – как забота и благослов, комментированные фольклорные записи из Варненского региона (в Болгарии), а также из территории, населенные этническами болгарами, вкл. в Бесарабии и Северное Приазовие в Украине. Исследованные проблемы, связанны с архаичного воспринимания времени и часовницу; пространства; Космоса. Можно добавить: в болгарском фольклоре „часы“ – это водяная мельница с 12 камней, она весь день работает, ничего не вырабатывает. Но водяная мельница – это пространство магическое и мистическое, оно связано с ритуалом посвящении, с проблем времени, но и вырастания молодых. А кроме этого водяная мельница является метафорой говорящих, символ мышление и съубективно-художественном творчестве. В книге „Часовница и водяная мельница“ изучены еще и традиционные игры для детей – диференцированные они по возрастами (условно около 3 г.; 3 – 8-9; 9-10 – 14-15 лет) и по месте выполнения (в комнате или на дворе). Исследованы еще типы профессиональные деятельности; древные представления; ритуальные практики, посредством которых показаные характерные механизмы инициации – для мужчины и женщин. Книга – опыт выводить специфичных особенностях философии болгаров про жизни.
В втором разделе книги „Часовница и водяная мельница“ – „Традиции и антитрадиционность“, автор возвращается к фольклору, но с позиции конкретных литературных произведении. Интерпретированные проявления исконных мито-ритуальных моделов, трансформированных в литературе – как сближения и проникания в фольклоре, но чтобы разломить сакрального. Традиции литературе Возрождения – тоже, но и диференцирование: в произведения Любен Каравелов, Иван Вазов. Потом – Пенчо Славейков, Петко Тодоров, Димитър Подвързачов, Николай Марангозов и неговия син Цветан Марангозов, и до 70-80-летию ХХ в., в документальных пиесах проф. д-р Надежда Драгова и Първан Стефанов.
По мнению проф. д-р Надежда Драгова, книга – синтез фольклорного, исторического, философского и субективно-художественого интерпретирования проблем Времени.
========================================

„ЧАСОВНИКЪТ И ВОДЕНИЦАТА“ НА ВАНЯ КОЛЕВА

Книгата „Часовникът и воденицата (Българският фолклор и литература)“ (София, „Карина – Мариана Тодорова“, 2014, 242 с., ISBN 978-954-315-078-6) съдържа текстове, обособени в два тематични дяла: изследвания върху българския фолклор и върху българската литература от втората половина на XIX – XX век.
В първия дял – „Посветителните изпитания – (семейна) грижа и благослов“, са коментирани фолклорни записи от Варненския регион, но и по-широко от териториите, населени с етнически българи, включително Бесарабия и Северното Приазовие в Украйна. Изследвани са проблеми, свързани с архаичното възприемане на времето и часовника; на пространството, Космоса. Може да се добави: в българския фолклор „часовникът“ е обяснен като „Една воденица с дванадесет камъка, денем и нощем мели (работи), не се спира – и нищо не смила (не изработва)“. Но воденицата е и пространство магическо и мистично, свързано с посветителните ритуали, с проблема за времето, но и с израстването на младите. А освен това воденицата е и метафора на говоренето, символ на мисленето и субективно-художественото творчество. В книгата „Часовникът и воденицата“ са проучени още традиционни детско-юношески игри – диференцирани по възрасти (условно около три години; от 3 до 8-9; от 9-10 до 14-15 години) и по място на изпълнение (у дома, в стаята или навън). Изследвани са също типове професии, древни представи и ритуални практики, посредством които са показани характерни механизми на мъжката и женската посветителна обредност. Изведени са специфични черти от философията на българите за живота.
Вторият дял на книгата „Часовникът и воденицата…“ – „Традиции и антитрадиционност“, е връщане към фолклора, но от позиция на конкретни литературни образци. Обгледани са проявите на изконни мито-ритуални модели, трансформирани в литературата – като доближаване и проникване във фолклора, за да се преосмисли и разломи сакралното. Традицията на възрожденската литература – също, но и оттласкването от нея: от текстове на Любен Каравелов към Иван Вазов. И после: Пенчо Славейков, Петко Тодоров, Димитър Подвързачов, Николай Марангозов и неговия син Цветан Марангозов, проф. д-р Надежда Драгова и Първан Стефанов.
По мнението на проф. д-р Надежда Драгова, така конструираната книга е синтез на фолклорно, историческо, философско и субективно-художествено осмисляне на проблема за Времето.